Романът говори с гласа на красиво, умно и образовано младо момиче във времена, в които жените са лишени от права, достойно препитание и образование. Действието се развива в Холандия през късния XVII век. Колкото и толерантна и просперираща да е страната по това време, жените са принудени да търгуват с телата си или да слугуват на богатите, за да се изхранват. 

Невъзможността на Изабела да бъде с мъжа, когото обича, както и факта, че е претърпяла насилие като дете, я кара да търси независимост. Тя е гневна, заради болката, която изпитва. Прави тежки компромиси със себе си. С времето си позволява все повече простъпки, които оправдава с тежката си съдба.  

Всички хора, които обича, умират един по един и тя остава сама. Намира утешение в книгите и писането. Накрая успява да прости на мъжа, когото е обичала.

„Момичето от картината“ достига осъзнаване, което преодолява времето. Изабела разбира, че то не ограничава нейното израстване. Тя може да се върне в миналото и да го промени в съзнанието си. Така оневинява и освобождава себе си и хората, които е обичала.

Романът е фокусна точка на еврейската и холандската култури и рисува многостранен и богат свят, където знанието и растежът са ценности, а смелите жени се открояват. 

Историята на Изабела е основана на регресия на минал живот. Тя е момичето с перлената обица, нарисувана от Вермер.